Започнах подготовката отдалеч, като щателно проучих в интернет какви са ми опциите - и в българските, и в чуждестранните сайтове. Много от рецептите включваха непознати за мен съставки, които не знаех как да си набавя. В крайна сметка се спрях на една рецепта за нисковъглехидратна торта Гараш от блога Dani's Cookings.
На пръв поглед рецептата изглеждаше лесна, но като започнах с изпълнението ѝ видях много зор.
Лично аз смених ксилитола (който е в оригиналната рецепта) с еритритол. Също така, не използвах подсладител в ганаша, тъй като щеше да стане твърде сладък.
ПРОДУКТИ
за основата:
- 10 гр. кокосово брашно
- 200 гр. орехи
- 6 яйца
- 100 гр. еритритол
- 20 гр. какао
за ганаша:
- 200 гр. тъмен шоколад
- 200 мл. готварска сметана
По желание, тортата може да се украси с орехи, натрошен шоколад или кокосови стърготини.
ВАЖНО Е ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ:
- Яйцата трябва да са със стайна температура.
- Какаото и тъмният шоколад трябва да НЕ съдържат захар!
- Какаото и тъмният шоколад трябва да НЕ съдържат захар!
ПРИГОТВЯНЕ
Смелих орехите с еритритола (аз използвах чопър, тъй като нямах друг уред, но вие може да ползвате блендер или друг кухненски робот, който може да смели фино съставките; ако еритритолът не се смели на прах, може да се усеща в готовия блат, което не е фатално, но не на всеки може да му хареса).
Разделих белтъците от жълтъците и ги сложих в две дълбоки купи.
От тук нататък имаше разминавания при напътствията в оригиналната рецепта. На снимките беше показано едно, в общия текст друго, а в крайните напътствия съвсем се обърках. Освен това, не бях съгласна, че първо трябва да се разбият белтъците, защото с тях трябва да се действа бързо, а не да стоят, докато си разбъркам другата смес. Затова и размених последователността им. Аз разбих първо жълтъците, до побеляване.
На принципа "онче-бонче" реших на кои точно напътствия в рецептата да се доверя, защото варианти имаше няколко, противно на всякаква логика. Към разбитите жълтъци добавих ореховата смес с еритритола, кокосовото брашно и какаото. Разбърках внимателно със силиконова шпатула, както беше упоменато. Получи ми се странна смес, наподобяваща мокър едрозърнест пясък.
След това разбих и белтъците на сняг. Следвайки указанията, започнах да добавям малко по малко от белтъците към другата смес, използвайки шпатулата с движения тип "завиване на сместа". Голям зор видях. Сместа от сухите съставки и жълтъци не приличаше на тази в снимките в блог поста, а насоките бяха противоречиви. На снимките се вижда, че сухите съставки се добавят заедно с белтъците, а в рецептата не е така. В някакъв момент пък се казва, че сухите съставки се добавят поетапно - първо в жълтъците, а после и заедно с белтъците. Не знам какво е искал да каже лирическият герой в рецептата. Аз не съм професионален кулинар и не знам какви са правилата в сладкарството, та не мога да преценя кой от трите варианта в текста на авторката е бил верният. Възможно е да е имало объркване при написването на рецептата, знам ли. Човешко е да се греши, та реших да не се ядосвам. Няколко сълзи по-късно и телефонен разговор с майка ми на тема "КАК ДА СИ СПАСЯ ТОРТАТА, МАМОООООУ", успях да завърша сместа за основата. Ииии пак ударих на камък.
По рецепта, сместа трябва да се раздели на 4 равни части и да се използват две тавички по 18 см. в диаметър, които да се пекат на два етапа. Единствените ми две тавички са мааалко по-големи от тези размери, но просто прецених, че вместо 4 блата, мога да се справя и с 2 или 3. Е да, ама сместа едвам успя да покрие дъното на ЕДНА тавичка.
*още сълзи и няколко бързи консултации с родителското тяло по-късно*
Сложих хартия за печене в тавичката, изсипах сместа и сложих да се пече в предварително загрята фурна на 170 градуса за 20 минути (по рецептата беше 180 градуса, но фурната ми е особена и грее по-силно от обичайното, та намалих температурата). Когато основата беше готова, проверих с клечка дали е добре изпечена. Клечката излезна суха, та извадих тавичката от фурната.
Докато чаках основата да се охлади, започнах приготвянето на ганаша. Начупих шоколада и го сложих в купа. В малка касеролка сложих готварската сметана и я оставих на котлона да заври. Веднага щом видях, че е достигнала точката на кипене, изключих котлона и изсипах сметаната върху шоколада. Разбърках със силиконовата шпатула, за да се стопят шоколадовите блокчета и да се получи хубава еднородна смес. Оставих ганаша да се охлади на стайна температура и да стегне.
Вече охладен, извадих блата от тавичката. С помощта на нож, разделих блата на две. Мама ми даде следните напътствия, тъй като блатът беше тънък и имаше риск от неравно разрязване - НЕ трябва да се разрязва от край до край с ножа! Прорязах си път с ножа до средата, придържайки блата отгоре, а след това просто започнах да го въртя, за да се среже и от другите страни. Трудно е да го обясня, но си представете, че ножът е стрелка на часовник, който прави пълен кръг. Ха-ха-ха.
Не си бях представяла, че ще се получи толкова ниска торта (беше около два пръста висока), но пък оригиналната НЕкето версия на торта Гараш си е ниска. Недоумявам как могат да се получат четири блата от същата смес, като аз едвам успях да изкарам един.
Ганашът стигна идеално за намазването отгоре и по средата на блатовете. Важно отбелязване - изчакайте докато блатовете и ганашът се охладят достатъчно, но и гледайте ганашът да не е твърде стегнат, иначе ще е трудно разнасянето му. Ако сте го държали в хладилник и е станал прекалено твърд, просто го изкарайте някъде на топло, той ще се отпусне.
Накрая, реших да украся тортата с орехи и я сложих в хладилника.
THE END!
Ако се чудите къде може да намерите еритритол и кокосово брашно, аз си ги поръчах от zoya.bg. Да живее онлайн пазаруването!
Въпреки всички трудности с рецептата, тортата се получи чудесно! Определено бих я направила отново, но спазвайки моите си стъпки. Тортата ми се получи в 10 парчета и си беше тежичка като за десерт. Ако имаше още 3 блата, не знам как щяхме да я изядем. Сигурно трябваше да режа парчета тънки 1 см., за да не ни стане прекалено тежко и сладко. Ха-ха-ха. Сега като се замисля, ганашът изобщо нямаше да ми стигне, ако имаше още пластове. Интересно.
Благодарение на рецептата за кето торта Гараш на Dani's Cookings не се лиших от торта за рождения си ден. Не беше лесно, но със сигурност си заслужаваше усилията. Препоръчвам! В блога ѝ има и друга кето торта, която събуди любопитството ми, та за друг повод ще пробвам да направя и нея.
* * *
Бъдете живи и здрави!
-Т.
Add your comment